Проф. Марк Галеоти: Русия изгуби в Украйна, за Путин е възможен и сценарий в стил Чаушеску
Кремъл употребява престъпността като инструмент на страната
Единственият открит въпрос е какво ще бъде провалянето за Кремъл, споделя известният историк и анализатор
Интервю на Роман Гончаренко, съветска редакция на DW
- Откакто Владимир Путин е на власт в Русия Кремъл води четири войни – Чечня, Грузия, Сирия и Украйна. Защо тогава Западът не очакваше съветското навлизане през февруари 2022 година?
- Мисля, че поради мащаба. Да, Вие сте прави, единствено през три години от ръководството на Путин Русия не е водила война. И въпреки всичко тези войни са местни. Путин избираше цели които бяха лесна плячка. Фундаменталното недоумение се отнасяше до това доколко Путин беше убедил себе си, че Украйна ще бъде още една лека победа, е само че в какво се трансформира всичко това – пагубна неточност.
- В книгата си за „ войните на Путин “ Вие пишете, че, както и доста други специалисти, не сте очаквали нахлуването, и, че не разбирате както тъкмо го е предиздвикало да вземе това решение. Предполагате, че това, може би, е обвързвано с изолацията по време на пандемията, че осведомителният балон, в който той живее, е ставал все по-малък. Каква е Вашата доктрина – за какво той се реши на тази случка?
- Нека се върнем към едно мое по-ранно съмнение. Преди да забележим по малкия екран това съвещание на Съвета за сигурност в навечерието на нахлуването, аз смятах, че вероятността за война е 30-40 %.
Защо?
Защото изглеждаше безсмислено.
До този миг Путин печелеше в доста аспекти. Той струпа на границата с Украйна голяма мощ и нейното наличие – без да пресича границата – съществено вредеше на украинската стопанска система и провокира поток от високопоставени западни политици в Москва. Путин беше в центъра на вниманието, тъкмо каквато беше задачата му. Посетителите го молеха да не стартира война. Освен това се оказваше напън върху Киев да направи отстъпки.
Сега знаем доста повече за степента на недоумение, за степента, до която Путин е убедил себе си, че Украйна не е същинска страна, че украинците няма да окажат опозиция, че по този начин нареченият „ наркоман “ Зеленски или ще избяга, или елементарно ще бъде покорен.
Всички тези фундаментални неточности са в основата на тази война. И също по този начин демонстрира доколко Путин е основал система, в която е неизгодно да му се споделя истината.
Сега е явно, доколко неговите офицери от спецслужбите са му казвали не това, което е трябвало да чуе, а единствено това, което той би желал да чуе.
- Вие сте специалист по съветските спецслужби, ФСБ и така нататък Защо те са уведомили погрешно Путин? Или не са толкоз положителни, колкото се счита?
- Руските спецслужби имат положителни благоприятни условия, положителни аналитици. През 2015 година имах опция да поддържам връзка с някогашен офицер от Службата за външно разузнаване. Минаха седем години. Тогава той ми сподели: „ Научихме се да не носим неприятни вести на царя “.
С други думи, политически е рисково да кажеш на Путин неща, които той не желае да чува. През годините се е формирала просвета на изолираност на президента от неуместната истина. В болшинството от случаите това няма значение, той не се занимава с управлението на страната във всички елементи. Има голям уред от технократи и служители, някои от които доста ефикасни.
Но е напълно друго, когато става дума за основни решения, които би трябвало да вземе Путин, въвличайки се в такава злополука.
- Не Ви ли се коства, че Русия се е готвила за такава война в продължение на доста години? Аз помня заглавията от 2013 година, когато стана известно, че Министерството на защитата основава нова Ставка („ Ставка “ е названието на основно командване през Втората международна война. Терминът може да се отнася както за личния състав, по този начин и за мястото – бел. ред.)за висшия главнокомандващ. Това беше преди анексирането на Крим. По-късно, изключително през 2016 година също се показваха заглавия за наближаващата война, когато Путин даде заповед стопанската система да бъде готвена за работа във военновременни условия. Ясно прозвуча формулировката „ военно време “. Това не безпокоеше ли Запада?
- Руската върхушка е доста непрозрачна система. Никой не знае какво в действителност мислят Путин и неговото обграждане, какво приказват зад затворените порти. Затова хората и в Русия, и на Запад са принудени да гадаят какво в действителност се случва.
Но вижте: съгласно никакви рационални съображения Русия не би имала опция за води такава огромна война. И се постановяваше да разсъждаваме съгласно тази логичност, да я считаме за вярна. При това самият Кремъл от 2014 година виждаше себе си в положение на война. Това беше скритата война в Донбас и солидно повишаване на съветските интервенции срещу Запада.
Ако погледнем спецслужбите, то от 2014 година и те са в положение на война. Скоростта на техните интервенции, агресивността им, бяха на равнището на времената на Студената война. Това е характерното за 21 век – понятието „ военни средства “ се промени. Кремъл беше в положение на война, просто не по този начин открита, както в този момент.
- Каква е оценката Ви – Русия провали ли своите цели във войната в Украйна?
- Абсолютно. Единственият открит въпрос е какво ще бъде провалянето. Ясно е, че Путин и до момента се надява, че ще издържи по-дълго от Украйна и от Запада. Той алармира, че войната може да бъде дълга, че той може при нужда да продължи да хвърля съветските мъже в този спор.
Все едно пита Запада: „ Готови ли сте да хвърлите милиарди $, евро и лири в Украйна, при изискване, че ние можем да продължаваме колкото си желаеме? “
Това е последната му вяра – да получи нещо сходно на победа, нещо, което хем няма да е победа, хем ще може да го показа за победа.
Те провалиха завладяването на Киев, не можаха да открият цялостен надзор над Донецка и Луганска области, имат сухопътен кулоар до Крим, само че той е заплашен, наложи им се да изоставен Херсон. Това не дава опция да се приказва са триумф. Точно противоположното.
Ако погледнем в вероятност – Украйна има все по-съвременна войска с помощта на помощта на Запада. В същото време съветската войска деградира, тя от ден на ден наподобява на късносъветска войска, в която водят война зле подготвени бойци с оръжия, основани през 70-те години.
При това не би трябвало да подценяваме капацитета им. Русия е огромна страна с мощен ВПК, тя може да продължава тази война. Но считам, че в обозрима вероятност няма да може да организира огромни интервенции, които да пречупят украинците.
- Една от особеностите на тази война е присъединяване на пандизчии в нея. Ние виждаме частната войска на Пригожин и неговата ЧВК „ Вагнер “, която води война в Украйна. Какво ни споделя това за положението на съветската войска? Путин е обезверен и търси помощ там, където никой преди не го е правил?
- Сталин е употребявал пандизчии от ГУЛАГа в штрафбатальоните (наказателни батальони, които са били разполагани зад предната линия и са имали за цел да предотвратяват дезертиране и предаване в плен. Имали са правото да разстрелват други войници-бел. ред.) през Втората международна война. Така че това не е тъкмо казус.
Но е знак за две неща. Първото: Прав сте, че на съветската войска пагубно не и доближава човешки запас. Има още един евентуален източник на хора – наборници.
Но Путин схваща, че това ще бъде политическа злополука и ще докара до всеобщо отклонение от работа. Ако хората знаят, че от военкомата ще го изпратят в Украйна те ще създадат всичко опция да се измъкнат. Намирането на нови бойци е предизвикателство.
И второто – ние виждаме по какъв начин този от дълго време образуван алианс сред Кремъл и проведената престъпност придобива нова форма. Ние виждаме и по какъв начин съветската проведена престъпност се употребява отвън рамките на Русия, виждаме увеличените потоци на контрабандата - от хладилници и перални до електронни игри, които се изпращат в Русия, с цел да извадят от тях чиповете, да ги препрограмират и да ги употребяват в ракетите.
Ние виждаме потребление на престъпността като инструмент на страната.
Но вербовката на бойци в пандизите, които освен това не водят война изключително добре, това е знак на обезсърчение и незаконни връзки.
- Преди 33 години, през декември 1989 година, в Румъния беше разстрелян диктаторът Чаушеску. Той беше считан за доста мощен водач и режимът му се опираше на жестоката Секуритате. И все пак силовиците се обърнаха против него. Възможно ли е нещо такова в Русия в този момент, допустимо ли е част от армията и спецслужбите да въстана срещу Путин?
- Мисля, че това би било комплицирано, само че не бих го изключил. Но още не сме се доближили към тази фаза. В Русия има доста деликатно построена система на властта за да бъде избегната тъкмо такава опция. Има войска, Росгвардия, ФСО, ФСБ – всички тези структури се наблюдават и уравновесяват една друга.
Но въпреки това самият Путин схваща това – пред очите му паднаха два властнически режима – Източна Германия, а по-късно и Съветския съюз.
Той е задължен да схваща, че един режим може да наподобява доста мощен и по-късно да рухне доста бързо.
Но не мисля, че тази война безусловно ще докара до рухването на Путин от власт. Съкращава обаче количеството на спомагателните запаси и понижава гъвкавостта на режима. Ако възникне рецесия, стопански митинги, отчасти проваляне на съветските войски на бойното поле, съществено заболяване на Путин – т.е., рецесия, която ще сложи на тестване здравината на режима, тогава може да забележим доста бързи промени.
Дали това ще бъде сюжетът „ Чаушеску “ или елементарна рухване на царската власт, когато му кажат, че е време да си тръгне – това за Путин може да приключи пагубно.
- Каква ще бъде втората година на войната в Украйна? Може ли да приключи през 2023 година и в случай че да – то по какъв начин?
- Войната може да приключи. И това ще зависи от това дали украинците са постигнали значителен триумф на бойното поле.
Мисля, че сега няма действителни учредения за договаряния. Украинците усетиха, че шансът е на тяхна страна и биха желали да водят договаряния от позиция на силата, в случай че въобще се съгласят на договаряния.
А Путин обезверено се надява, че ще успее да изравни обстановката, че напролет, може би, ще има още 150 хиляди мобилизирани, които в този момент се образоват в Русия и Беларус и, че с тяхна помощ ще укрепи позициите си в Украйна.
Но това е война, която и преди не се развиваше съгласно упованията му.
Украинците, които до момента успяваха освен да победят, само че и да надхитрят руснаците, ще възнамеряват нови огромни настъпления. Само в случай че те покажат, че имат желание да завоюват цялостна победа на бойното поле, тогава има късмет Кремъл да почувства, че би трябвало да води съществени договаряния.
* Марк Галеоти e английски историк, почетен професор в Лондонския университет, журналист, създател на книгата " Войните на Путин: от Чечня до Украйна ".
Превод: Faktor.bg
Единственият открит въпрос е какво ще бъде провалянето за Кремъл, споделя известният историк и анализатор
Интервю на Роман Гончаренко, съветска редакция на DW
- Откакто Владимир Путин е на власт в Русия Кремъл води четири войни – Чечня, Грузия, Сирия и Украйна. Защо тогава Западът не очакваше съветското навлизане през февруари 2022 година?
- Мисля, че поради мащаба. Да, Вие сте прави, единствено през три години от ръководството на Путин Русия не е водила война. И въпреки всичко тези войни са местни. Путин избираше цели които бяха лесна плячка. Фундаменталното недоумение се отнасяше до това доколко Путин беше убедил себе си, че Украйна ще бъде още една лека победа, е само че в какво се трансформира всичко това – пагубна неточност.
- В книгата си за „ войните на Путин “ Вие пишете, че, както и доста други специалисти, не сте очаквали нахлуването, и, че не разбирате както тъкмо го е предиздвикало да вземе това решение. Предполагате, че това, може би, е обвързвано с изолацията по време на пандемията, че осведомителният балон, в който той живее, е ставал все по-малък. Каква е Вашата доктрина – за какво той се реши на тази случка?
- Нека се върнем към едно мое по-ранно съмнение. Преди да забележим по малкия екран това съвещание на Съвета за сигурност в навечерието на нахлуването, аз смятах, че вероятността за война е 30-40 %.
Защо?
Защото изглеждаше безсмислено.
До този миг Путин печелеше в доста аспекти. Той струпа на границата с Украйна голяма мощ и нейното наличие – без да пресича границата – съществено вредеше на украинската стопанска система и провокира поток от високопоставени западни политици в Москва. Путин беше в центъра на вниманието, тъкмо каквато беше задачата му. Посетителите го молеха да не стартира война. Освен това се оказваше напън върху Киев да направи отстъпки.
Сега знаем доста повече за степента на недоумение, за степента, до която Путин е убедил себе си, че Украйна не е същинска страна, че украинците няма да окажат опозиция, че по този начин нареченият „ наркоман “ Зеленски или ще избяга, или елементарно ще бъде покорен.
Всички тези фундаментални неточности са в основата на тази война. И също по този начин демонстрира доколко Путин е основал система, в която е неизгодно да му се споделя истината.
Сега е явно, доколко неговите офицери от спецслужбите са му казвали не това, което е трябвало да чуе, а единствено това, което той би желал да чуе.
- Вие сте специалист по съветските спецслужби, ФСБ и така нататък Защо те са уведомили погрешно Путин? Или не са толкоз положителни, колкото се счита?
- Руските спецслужби имат положителни благоприятни условия, положителни аналитици. През 2015 година имах опция да поддържам връзка с някогашен офицер от Службата за външно разузнаване. Минаха седем години. Тогава той ми сподели: „ Научихме се да не носим неприятни вести на царя “.
С други думи, политически е рисково да кажеш на Путин неща, които той не желае да чува. През годините се е формирала просвета на изолираност на президента от неуместната истина. В болшинството от случаите това няма значение, той не се занимава с управлението на страната във всички елементи. Има голям уред от технократи и служители, някои от които доста ефикасни.
Но е напълно друго, когато става дума за основни решения, които би трябвало да вземе Путин, въвличайки се в такава злополука.
- Не Ви ли се коства, че Русия се е готвила за такава война в продължение на доста години? Аз помня заглавията от 2013 година, когато стана известно, че Министерството на защитата основава нова Ставка („ Ставка “ е названието на основно командване през Втората международна война. Терминът може да се отнася както за личния състав, по този начин и за мястото – бел. ред.)за висшия главнокомандващ. Това беше преди анексирането на Крим. По-късно, изключително през 2016 година също се показваха заглавия за наближаващата война, когато Путин даде заповед стопанската система да бъде готвена за работа във военновременни условия. Ясно прозвуча формулировката „ военно време “. Това не безпокоеше ли Запада?
- Руската върхушка е доста непрозрачна система. Никой не знае какво в действителност мислят Путин и неговото обграждане, какво приказват зад затворените порти. Затова хората и в Русия, и на Запад са принудени да гадаят какво в действителност се случва.
Но вижте: съгласно никакви рационални съображения Русия не би имала опция за води такава огромна война. И се постановяваше да разсъждаваме съгласно тази логичност, да я считаме за вярна. При това самият Кремъл от 2014 година виждаше себе си в положение на война. Това беше скритата война в Донбас и солидно повишаване на съветските интервенции срещу Запада.
Ако погледнем спецслужбите, то от 2014 година и те са в положение на война. Скоростта на техните интервенции, агресивността им, бяха на равнището на времената на Студената война. Това е характерното за 21 век – понятието „ военни средства “ се промени. Кремъл беше в положение на война, просто не по този начин открита, както в този момент.
- Каква е оценката Ви – Русия провали ли своите цели във войната в Украйна?
- Абсолютно. Единственият открит въпрос е какво ще бъде провалянето. Ясно е, че Путин и до момента се надява, че ще издържи по-дълго от Украйна и от Запада. Той алармира, че войната може да бъде дълга, че той може при нужда да продължи да хвърля съветските мъже в този спор.
Все едно пита Запада: „ Готови ли сте да хвърлите милиарди $, евро и лири в Украйна, при изискване, че ние можем да продължаваме колкото си желаеме? “
Това е последната му вяра – да получи нещо сходно на победа, нещо, което хем няма да е победа, хем ще може да го показа за победа.
Те провалиха завладяването на Киев, не можаха да открият цялостен надзор над Донецка и Луганска области, имат сухопътен кулоар до Крим, само че той е заплашен, наложи им се да изоставен Херсон. Това не дава опция да се приказва са триумф. Точно противоположното.
Ако погледнем в вероятност – Украйна има все по-съвременна войска с помощта на помощта на Запада. В същото време съветската войска деградира, тя от ден на ден наподобява на късносъветска войска, в която водят война зле подготвени бойци с оръжия, основани през 70-те години.
При това не би трябвало да подценяваме капацитета им. Русия е огромна страна с мощен ВПК, тя може да продължава тази война. Но считам, че в обозрима вероятност няма да може да организира огромни интервенции, които да пречупят украинците.
- Една от особеностите на тази война е присъединяване на пандизчии в нея. Ние виждаме частната войска на Пригожин и неговата ЧВК „ Вагнер “, която води война в Украйна. Какво ни споделя това за положението на съветската войска? Путин е обезверен и търси помощ там, където никой преди не го е правил?
- Сталин е употребявал пандизчии от ГУЛАГа в штрафбатальоните (наказателни батальони, които са били разполагани зад предната линия и са имали за цел да предотвратяват дезертиране и предаване в плен. Имали са правото да разстрелват други войници-бел. ред.) през Втората международна война. Така че това не е тъкмо казус.
Но е знак за две неща. Първото: Прав сте, че на съветската войска пагубно не и доближава човешки запас. Има още един евентуален източник на хора – наборници.
Но Путин схваща, че това ще бъде политическа злополука и ще докара до всеобщо отклонение от работа. Ако хората знаят, че от военкомата ще го изпратят в Украйна те ще създадат всичко опция да се измъкнат. Намирането на нови бойци е предизвикателство.
И второто – ние виждаме по какъв начин този от дълго време образуван алианс сред Кремъл и проведената престъпност придобива нова форма. Ние виждаме и по какъв начин съветската проведена престъпност се употребява отвън рамките на Русия, виждаме увеличените потоци на контрабандата - от хладилници и перални до електронни игри, които се изпращат в Русия, с цел да извадят от тях чиповете, да ги препрограмират и да ги употребяват в ракетите.
Ние виждаме потребление на престъпността като инструмент на страната.
Но вербовката на бойци в пандизите, които освен това не водят война изключително добре, това е знак на обезсърчение и незаконни връзки.
- Преди 33 години, през декември 1989 година, в Румъния беше разстрелян диктаторът Чаушеску. Той беше считан за доста мощен водач и режимът му се опираше на жестоката Секуритате. И все пак силовиците се обърнаха против него. Възможно ли е нещо такова в Русия в този момент, допустимо ли е част от армията и спецслужбите да въстана срещу Путин?
- Мисля, че това би било комплицирано, само че не бих го изключил. Но още не сме се доближили към тази фаза. В Русия има доста деликатно построена система на властта за да бъде избегната тъкмо такава опция. Има войска, Росгвардия, ФСО, ФСБ – всички тези структури се наблюдават и уравновесяват една друга.
Но въпреки това самият Путин схваща това – пред очите му паднаха два властнически режима – Източна Германия, а по-късно и Съветския съюз.
Той е задължен да схваща, че един режим може да наподобява доста мощен и по-късно да рухне доста бързо.
Но не мисля, че тази война безусловно ще докара до рухването на Путин от власт. Съкращава обаче количеството на спомагателните запаси и понижава гъвкавостта на режима. Ако възникне рецесия, стопански митинги, отчасти проваляне на съветските войски на бойното поле, съществено заболяване на Путин – т.е., рецесия, която ще сложи на тестване здравината на режима, тогава може да забележим доста бързи промени.
Дали това ще бъде сюжетът „ Чаушеску “ или елементарна рухване на царската власт, когато му кажат, че е време да си тръгне – това за Путин може да приключи пагубно.
- Каква ще бъде втората година на войната в Украйна? Може ли да приключи през 2023 година и в случай че да – то по какъв начин?
- Войната може да приключи. И това ще зависи от това дали украинците са постигнали значителен триумф на бойното поле.
Мисля, че сега няма действителни учредения за договаряния. Украинците усетиха, че шансът е на тяхна страна и биха желали да водят договаряния от позиция на силата, в случай че въобще се съгласят на договаряния.
А Путин обезверено се надява, че ще успее да изравни обстановката, че напролет, може би, ще има още 150 хиляди мобилизирани, които в този момент се образоват в Русия и Беларус и, че с тяхна помощ ще укрепи позициите си в Украйна.
Но това е война, която и преди не се развиваше съгласно упованията му.
Украинците, които до момента успяваха освен да победят, само че и да надхитрят руснаците, ще възнамеряват нови огромни настъпления. Само в случай че те покажат, че имат желание да завоюват цялостна победа на бойното поле, тогава има късмет Кремъл да почувства, че би трябвало да води съществени договаряния.
* Марк Галеоти e английски историк, почетен професор в Лондонския университет, журналист, създател на книгата " Войните на Путин: от Чечня до Украйна ".
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ